И ей така - аз тихичко ще те обичам.
Безумно, без мечти и без очакване.
И нежно ще те вая в стихове.
Изпълнени с любов или разплакани.
Ще те обичам ей така - за нищо.
И колко съм щастлива ще се лъжа.
А в мигове самотни ще се нищя.
Без вяра, без надежда в нощи тъжни.
Но някой ден поезията ми ще онемее.
Ще спре да те рисува в рими.
Ще спре душата ми за теб да пее.
Сърцето ми - за тебе ще изстине.
И някой ден отново ще се срещнем.
Един на друг ще се усмихнем безразлично.
А любовта ще плаче в ъгъла отсреща.
Да ми напомня... как съм те обичала..
Валентина Цвяткова - val ©
Няма коментари:
Публикуване на коментар