В СТО ЖИВОТА

Ще те намеря някога такъв,

какъвто във мечтите ми те има.

Изпълваш всяка моя капка кръв

с копнеж за мигове неповторими.

Ще бъдеш,знам, усмихнат и чаровен,

с обичащи ръце и силно рамо.

Изпълнен със любов във свят гробовен.

В сърцето с път, във който да сме двама.

И ако трябва, в сто живота ще те търся.

Безброй разпятия ще понеса.

И сто пъти сърцето ще разкъсам.

И сто пъти душата ще изпепеля.

През Ада ако трябва, ще премина

и не веднъж, а сто пъти ще изгоря.

Аз трябва любовта си да открия,

за да не скитам сто години в самота...

.    .    .

Ще идвам пак и пак, отново на земята,

и ще те търся, ще изгарям, ще боля.

Понякога ще вия като вълк срещу луната,

но ще открия, зная, твоята душа...

Валентина Цвяткова - val ©

В СТО ЖИВОТА

Ще те намеря някога такъв,

какъвто във мечтите ми те има.

Изпълваш всяка моя капка кръв

с копнеж за мигове неповторими.

Ще бъдеш,знам, усмихнат и чаровен,

с обичащи ръце и силно рамо.

Изпълнен със любов във свят гробовен.

В сърцето с път, във който да сме двама.

И ако трябва, в сто живота ще те търся.

Безброй разпятия ще понеса.

И сто пъти сърцето ще разкъсам.

И сто пъти душата ще изпепеля.

През Ада ако трябва, ще премина

и не веднъж, а сто пъти ще изгоря.

Аз трябва любовта си да открия,

за да не скитам сто години в самота...

.    .    .

Ще идвам пак и пак, отново на земята,

и ще те търся, ще изгарям, ще боля.

Понякога ще вия като вълк срещу луната,

но ще открия, зная, твоята душа...

Валентина Цвяткова - val ©

СТРАСТ

   

    Ще бъде миг на огън и на страст,

    разпадане, събиране и още нещо.

    Изгубили за миг контрол и власт,

    ще се разтапяме във любовта гореща.

    Ще ме целуваш ти и ще те галя аз.

    И ще подпалим всяка наша клетка.

    И ще изгаряме в пожарища от страст,

    издигнали се над морал и над решетки.

    Ще бъдем грешни, луди, неморални.

    Ще бъдем пламенни, разюздани, първични.

    И ще горим със мигове сакрални,

    минутки огнени във дните прозаични...

    И после ще полегнем уморени,

    след този миг, страстта си утолили.

    А утре... пак ще сме пленени,

    от сивотата и житейските кадрили.

    Валентина Цвяткова - val   ©

АКО ТИ ДАМ...

Ако ти дам останалите в мене дни,

ще ми покажеш ли разцъфнала пътека.

Където двама с тебе да вървим,

а любовта в очите ни да свети.

Ако ти дам премръзналите си ръце,

ще можеш ли със обич да ги стоплиш?

Закътал ги със тяло и сърце,

със огън и със жар да ги докосваш.

Ако ти дам до смърт раненото сърце,

на хиляди парчета разпиляно,

ще можеш ли отново да го събереш,

от нежност и любов да е огряно.

Ако ти дам изпепелената душа,

от кладите - до въглен обгоряла,

ще ѝ дариш ли нови две крила,

за да си спомни как със птици е летяла.

. . .                                 

Не искам в нищичко да се кълнеш.

Без думи, обичта ми подари.

След всички други, ако в мен се спреш,

със своята любов - сърцето съживи...

Валентина Цвяткова - val

ЛЮБОВ И ЛУДОСТ

Така оставам аз.

В душата ти, в сърцето

и в кръвта.

Избирам си

едно местенце в теб

и там оставам.

И невъзможно е

след туй да ме забравиш.

И носиш ме във теб.

Защото

миг съм от любов

и нежност.

Защото обич съм -

космична

безпределност.

Защото

шепот съм от лято

и ухание на теменуга.

Не можеш

да ме замениш

в сърцето си със друга.

Защото

в тъжния побъркан свят,

аз нося във душата си

планета от любов

и шепи две,

изпълнени

със страст и лудост...

Валентина Цвяткова  val 

И ЕЙ ТАКА...

И ей така - аз тихичко ще те обичам.

Безумно, без мечти и без очакване.

И нежно ще те вая в стихове.

Изпълнени с любов или разплакани.

Ще те обичам ей така - за нищо.

И колко съм щастлива ще се лъжа.

А в мигове самотни ще се нищя.

Без вяра, без надежда в нощи тъжни.

Но някой ден поезията ми ще онемее.

Ще спре да те рисува в рими.

Ще спре душата ми за теб да пее.

Сърцето ми - за тебе ще изстине.

И някой ден отново ще се срещнем.

Един на друг ще се усмихнем безразлично.

А любовта ще плаче в ъгъла отсреща.

Да ми напомня... как съм те обичала..

Валентина Цвяткова - val ©

ВЯРВАМ В ЛЮБОВТА

Аз вярвам в Любовта!

В онази -

чистата, непреходна и свята,

с която като факел ти гориш.

В онази,

дето дава ти размаха на крилата

в небесните простори да летиш.

В онази,

дето гали с нежен вятър.

През огън и вода със нея ти вървиш.

Онази,

дето разцъфтява във Душата.

Със всяка клетка - в нея се топиш...

Аз вярвам в Любовта!

Онази,

дето с рой светулки

във звездни пътища танцуваш.

В онази,

дето в сън и със отворени очи

копнееш, искаш и жадуваш.

В онази,

дето те издига

над суета, дребнавости и плява.

Онази,

дето цял живот

като знамение в сърцето ти остава...

val - Валентина Цвяткова  ©