сряда, 9 ноември 2016 г.

ЩЕ СЕ ВЪРНА



  
Ще се върна.
Там, където си ти.
Ако трябва, света ще обърна,
но ще стигна до нашите дни.
Ще се търся в твойта усмивка
и в очите ти, жадни за мен.
И ръцете ти аз ще поискам,
да ме топлят в мъгливия ден.
И смеха ти аз ще поискам -
да ме води по звездни пътеки.
Обичта - водопадно да плиска,
да взривява в сърцата планети.

И ще бъда. Там, където си ти.
И ще бъда. Защото ме искаш.
Нека обич в деня ни пламти.

И сълзите ни тя да пречисти...

Валентина Цвяткова - val ©

сряда, 2 ноември 2016 г.

ЩЕ СЕ ВЪРНА



Ще се върна.
Там, където си ти.
Ако трябва, света ще обърна,
но ще стигна до нашите дни.
Ще се търся в твойта усмивка
и в очите ти, жадни за мен.
И ръцете ти аз ще поискам,
да ме топлят в мъгливия ден.
И смеха ти аз ще поискам -
да ме води по звездни пътеки.
Обичта - водопадно да плиска,
да взривява в сърцата планети.

И ще бъда. Там, където си ти.
И ще бъда. Защото ме искаш.
Нека обич в деня ни пламти.
И сълзите ни тя да пречисти...



Валентина Цвяткова - val

ДИШАЙ МЕ



Дишай!
Дишай ме... Целувай ме.
Обичай...
Нека да съм
глътката ти въздух.
Да съм в тебе
пролетно капричио.
И една минутка
от съня ти сбъднат.
Нека да съм
утринната ти надежда,
нека да съм твоята посока.
Нека да съм
онзи миг от нежност,
в който ще разцъфне
есента ти среброкоса.


Валентина Цвяткова - val

ЕДНА ЕДИНСТВЕНА




Безброй жени във пътя си ще срещаш,
ще ти доказват колко са добри
и как обичат страстно и горещо...
Но във една - за теб сърцето ще гори.

Една ще е със теб без хитрости и сметки,
през студ и кал със тебе ще върви.
И няма да те оковава в клетки
и да отнема слънцето от твоите очи.

С Любов ще те очаква да се върнеш,
със обич ще погали твоята ръка.
И винаги ще пази огън стъкнат -
за теб ще пази свято топлина.

В една ще бъдеш църква и молитва,
в една ще бъдеш ангел и небе.
С една - Душата ти в простор ще литва.
Една единствена не ще те предаде.

Такава обич трудно се открива,
недей с очите - със сърцето я търси.
И дай и' огън за да не изстива...
Намериш ли я... като дъх последен я пази...

Валентина Цвяткова - val

сряда, 19 октомври 2016 г.

В СТО ЖИВОТА



Ще те намеря някога такъв,
какъвто във мечтите ми те има.
Изпълваш всяка моя капка кръв
с копнеж за мигове неповторими.

Ще бъдеш,знам, усмихнат и чаровен,
с обичащи ръце и силно рамо.
Изпълнен със любов във свят гробовен.
В сърцето с път, във който да сме двама.

И ако трябва, в сто живота ще те търся.
Безброй разпятия ще понеса.
И сто пъти сърцето ще разкъсам.
И сто пъти душата ще изпепеля.

През Ада ако трябва, ще премина
и не веднъж, а сто пъти ще изгоря.
Аз трябва любовта си да открия,
за да не скитам сто години в самота...
.    .    .
Ще идвам пак и пак, отново на земята,
и ще те търся, ще изгарям, ще боля.
Понякога ще вия като вълк срещу луната,
но ще открия, зная, твоята душа...


Валентина Цвяткова - val ©

вторник, 18 октомври 2016 г.

В СТО ЖИВОТА


Ще те намеря някога такъв,
какъвто във мечтите ми те има.
Изпълваш всяка моя капка кръв
с копнеж за мигове неповторими.

Ще бъдеш,знам, усмихнат и чаровен,
с обичащи ръце и силно рамо.
Изпълнен със любов във свят гробовен.
В сърцето с път, във който да сме двама.

И ако трябва, в сто живота ще те търся.
Безброй разпятия ще понеса.
И сто пъти сърцето ще разкъсам.
И сто пъти душата ще изпепеля.

През Ада ако трябва, ще премина
и не веднъж, а сто пъти ще изгоря.
Аз трябва любовта си да открия,
за да не скитам сто години в самота...
.    .    .
Ще идвам пак и пак, отново на земята,
и ще те търся, ще изгарям, ще боля.
Понякога ще вия като вълк срещу луната,
но ще открия, зная, твоята душа...


Валентина Цвяткова - val ©

понеделник, 17 октомври 2016 г.

СТРАСТ

   

    Ще бъде миг на огън и на страст,
    разпадане, събиране и още нещо.
    Изгубили за миг контрол и власт,
    ще се разтапяме във любовта гореща.
    Ще ме целуваш ти и ще те галя аз.
    И ще подпалим всяка наша клетка.
    И ще изгаряме в пожарища от страст,
    издигнали се над морал и над решетки.

    Ще бъдем грешни, луди, неморални.
    Ще бъдем пламенни, разюздани, първични.
    И ще горим със мигове сакрални,
    минутки огнени във дните прозаични...
    И после ще полегнем уморени,
    след този миг, страстта си утолили.
    А утре... пак ще сме пленени,

    от сивотата и житейските кадрили.

    Валентина Цвяткова - val   ©

петък, 14 октомври 2016 г.

АКО ТИ ДАМ...



Ако ти дам останалите в мене дни,
ще ми покажеш ли разцъфнала пътека.
Където двама с тебе да вървим,
а любовта в очите ни да свети.
Ако ти дам премръзналите си ръце,
ще можеш ли със обич да ги стоплиш?
Закътал ги със тяло и сърце,
със огън и със жар да ги докосваш.
Ако ти дам до смърт раненото сърце,
на хиляди парчета разпиляно,
ще можеш ли отново да го събереш,
от нежност и любов да е огряно.
Ако ти дам изпепелената душа,
от кладите - до въглен обгоряла,
ще ѝ дариш ли нови две крила,
за да си спомни как със птици е летяла.
. . .                                 
Не искам в нищичко да се кълнеш.
Без думи, обичта ми подари.
След всички други, ако в мен се спреш,

със своята любов - сърцето съживи...

Валентина Цвяткова - val

сряда, 12 октомври 2016 г.

ЛЮБОВ И ЛУДОСТ



Така оставам аз.
В душата ти, в сърцето
и в кръвта.
Избирам си
едно местенце в теб
и там оставам.
И невъзможно е
след туй да ме забравиш.

И носиш ме във теб.
Защото
миг съм от любов
и нежност.
Защото обич съм -
космична
безпределност.

Защото
шепот съм от лято
и ухание на теменуга.
Не можеш
да ме замениш
в сърцето си със друга.

Защото
в тъжния побъркан свят,
аз нося във душата си
планета от любов
и шепи две,
изпълнени
със страст и лудост...


Валентина Цвяткова  val 

понеделник, 10 октомври 2016 г.

И ЕЙ ТАКА...



И ей така - аз тихичко ще те обичам.
Безумно, без мечти и без очакване.
И нежно ще те вая в стихове.
Изпълнени с любов или разплакани.

Ще те обичам ей така - за нищо.
И колко съм щастлива ще се лъжа.
А в мигове самотни ще се нищя.
Без вяра, без надежда в нощи тъжни.

Но някой ден поезията ми ще онемее.
Ще спре да те рисува в рими.
Ще спре душата ми за теб да пее.
Сърцето ми - за тебе ще изстине.

И някой ден отново ще се срещнем.
Един на друг ще се усмихнем безразлично.
А любовта ще плаче в ъгъла отсреща.
Да ми напомня... как съм те обичала..


Валентина Цвяткова - val ©

ВЯРВАМ В ЛЮБОВТА



Аз вярвам в Любовта!
В онази -
чистата, непреходна и свята,
с която като факел ти гориш.
В онази,
дето дава ти размаха на крилата
в небесните простори да летиш.
В онази,
дето гали с нежен вятър.
През огън и вода със нея ти вървиш.
Онази,
дето разцъфтява във Душата.
Със всяка клетка - в нея се топиш...

Аз вярвам в Любовта!
Онази,
дето с рой светулки
във звездни пътища танцуваш.
В онази,
дето в сън и със отворени очи
копнееш, искаш и жадуваш.
В онази,
дето те издига
над суета, дребнавости и плява.
Онази,
дето цял живот

като знамение в сърцето ти остава...

val - Валентина Цвяткова  ©